Малко повече от месец преди финала на Sesame Купа на България и в навечерието на полуфиналните сблъсъци Славия – ЦСКА-София и Лудогорец – Левски ще отправим поглед далеч назад – към зараждането на надпреварата.
Именно в нейната начална фаза намираме най-ярък пример за романтичния образ на турнира, в който има равен шанс за всеки и малкият може да победи големия. Купата на България води своето начало през 1938 г., когато е учредена Националната дивизия (първенство по кръговата система) и се прави отделна надпревара за Царската купа, която по-рано (1925- 1937) и през 1943 г. се връчва на шампиона заедно с плакет за триумфа в държавното първенство.
Още първият финал сблъсква отбори, които не са фаворити. ФК 13 (Сф), четвърти в шампионата, бие шестия Левски (Русе) служебно в столицата – при 3:1 гостите напускат терена в протест срещу съдийството.
Първият турнир също върви по романтичната схема, която властва и днес. Първо се играе по области и най-добрите отиват на 1/16-финал.
Левски изплува нагоре сред 7 отбора от Русе… Следващия сезон идва първата сен зация. Трофея печели Шипка (Сф), предпоследен от 10 тима в Националната дивизия, след 2:0 със същия русенски Левски, който е седми. През 1940-а ФК 13 пак взема купата от позицията на пети в шампионата.
А след година столичният АС 23 триумфра, след като в първенството отпада на ¼-финал. Чак през 1942-ра шампионът печели и отделния турнир за купата – Левски (Сф). Поради войната турнирът заглъхва и е възроден през 1945 г., но вече се играе за Купата на Червената армия (три сезона, после става съветска). И още първото издание праща на финал за първи път отбор, реално от равнище „Б” група. За шампионата отново се играе на елиминации, тръгва се от осминафинали, чиито участници се определят на регионален принцип. Черноломец (Попово) не се класира и остава извън 16- те участници в републиканското първенство. Но за купата отборът влиза в основната схема и там отстранява три съперника, а на финала губи с 1:4 от шампиона Левски.
